Красота - страшна сила, дори и само защото е винаги субективна и временна величина.: Както не всяка жена може да запази красотата си с напредване на възраста, така и не всяка епоха се подчинява на едни и същи стандарти за красота.
Древеноегипетските красавици притежавали правилни черти на лицето, големи очи и дълга черна коса. Тяхната тяхната фигура е била хармонична и балансирана, с дълги и тънки врат и ръце.
В средновековието красотата и сексапила били приемани като нещо така да се нарече зло. Но от друга страна, на жените с бледа кожа се гледало като на болнави.
Ренесансът повдигна забраната която тегнела над женска красота. Най-добре се гледало на комбинацията от закръглен ханш съчетан със стройни ръце и крака.
През 18-ти век дошла модата на обилната пудра, светлия руж и черните вежди.
През Викторианската епоха се дало предимство на жените с тънка талия и леко слабички ръце и крака.
През 20 век идеалът за красота се е променя почти всяко десетилетие: през 20-те години се харасвали жени с малки глави, изразителни очи и къса коса. През 40-те бяха на мода елегантните дами, през 60-те е на мода била тънката талия и ярка очна линия. През 70-те най-ценна продължила да бъде тънката талия и прекрасната коса. През 80-те на гребена на вълната била ярката женственост и деловитост. През 90-те предпочитана била ярка индивидуалност и естественост.
0 comments:
Post a Comment